http://www.macedonians.tv/showthread.php?t=4009&page=2
vargo
"Това е тъпо !! Аз колко вицове за македонци знам ,но не е тука местото и темата не е такава
!!Значи на вас се позволява да сте нон -стоп офтопик ,а нас за най-малкото ни плашат с бан!! Карай де свикнали сме!
По темата ето спомените на фелфебел Борис Райнов !!
Спомените на фелдфебел Борис Райнов за Македония и боевете с германците в Прилеп, на р. Черна и Бабуна планина (9-23 септември 1944 година)
"... група партизани... Те демонстрираха своето присъствие в Прилеп зад гърба на българската атакуваща пехота. Взеха участие в боя и тихо се изнесоха по първата следваща улица на запад от града. Прилепчани ги гледаха като чужденци — пришълци от Сърбия, готвещи им нова окупация в омразна Югославия. Нямаше нито един признак на радост или на възторг, или на умиление, както беше при посрещането на българската войска преди 4 години. Местното население безмълвно наблюдаваше отминаващите партизани..."
Пета армия през април и май 1941 г. заминаваше за Македония. Предложиха ми да формирам военна музика в град Прилеп в състава на 15-а пехотна Охридска дивизия. Предстоеше дивизията да се разположи в градовете Прилеп, Битоля, Ресен и Охрид. Заминахме група музиканти от Асеновград, които пожелахме да служим в Македония заедно с първите части на 5-а армия.
В Прилеп ни посрещнаха с празничен камбанен звън от всички черкви в града, разстилаха по пътя на българската войска цветя, окичваха войниците с цветя, гърмеше викът „Ура!".
Никога досега не бяхме изживявали такова щастие, каквото беше посрещането ни в Прилеп.Навсякъде имаше народни увеселения, играеха се хора.
Студени и надменни, германските офицери и войници ни считаха за хора от втора ръка. Българите скоро си припомнихме, че през Първата световна война, при големия завой на р. Черна в Прилепско-Битолското поле германците окопите са яли бял хляб, а нашите клисав, черен — от трици, някаква кал, висшите и средните офицерски чинове от българската и германската войска може и да бяха в единство, но българският войник гледаше германците с подозрение и неприязън. Това отрицание се усили с нападението на Германия върху Съветска Русия през лятото на 1941 г. Дотогава и ние бяхме съюзници а германците, а след това бяхме вече техни потенциални врагове.
1941 г. ЮКП започна жестока борба срещу войската ни, наричайки я „окупаторска". Едновременно с това пропаганда се водеше и срещу кадрите на БРП. Градът беше наводнен от сръбски шпиони — сърби или сърбомани. През октомври 1941 г. сърбомани партизани нападнаха за пръв път затвора и полицейския участък в града. Постовият стражар бе убит. Разбира се, това не можеше да бъде дело на македонските българи, които в югославската армия се бяха предавали в германски плен с вика „Македон булгар", за да не се пролива напразно българската кръв. После ги освободихме от военнопленническите лагери и се завърнаха по домовете си. Това партизанско нападение в Прилеп съвпада с победата на ЮКП над БРП и нейното отстраняване от ръководна роля сред местното българско население. Но БРП имаше свои кадри и свое влияние сред това население. След въоръженото нападение срещу българската власт ние почнахме да ходим въоръжени нощем из града.
Налага се да кажа още нещо за партизаните в Прилепско. Техните действия се активизираха през 1943 година. Съставът им бе предимно от непълнолетни младежи, примамени от комунистическата пропаганда в гимназията, която изкуствено насаждаше антипатия и омраза към българския народ, който бил „враг" на всички балкански народи!? За това научихме през лятото на 1943 г., когато най-добрият приятел и съученик на сина ми в гимназията от с. Варош избяга партизанин. Тогава се разкри истината с дейността в гимназията. После синът ми беше извикан на разпит в полицията, с което привлече вниманието на властта към мен. Преместих го да учи в София в техническото училище „Христо Ботев".
http://macedonia-history.blogspot.co...rainov-za.html